Данък върху дейността от опериране на кораби

Съгласно чл. 254, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в гл. 34, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби. Данъчната ставка е 10 на сто. Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по този ред, се облагат за срок не по-кратък от 5 години.

На основание чл. 218, ал. 2 за всички останали дейности, извън подлежащите на облагане с алтернативния данък, данъчно задължените лица подлежат на облагане с корпоративен данък.

Декларации за изтегляне

Декларация по чл. 259, ал. 1 от ЗКПО за упражняване правото на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби

Годишна данъчна декларация по чл. 259, ал. 2 от ЗКПО за дължимия данък върху дейността от опериране на кораби

Кой има право да плаща алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби?

Лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

• са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС) или държава членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън ЕС или ЕИП;
• оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;
• не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;
• комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави членки на ЕС или на ЕИП;
• най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава членка на ЕС или на ЕИП;
• осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на ЕС относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

Лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

• за тях са изпълнени условията, посочени по-горе в т. 1, 5 и 6;
• повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави членки на ЕС или на ЕИП;
• поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава членка на ЕС или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП.

Ограничения в обхвата на данъка

Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане на дейността от опериране на кораби за:

• морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;
• риболовни кораби;
• кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;
• кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;
• инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

Закони

Облагането с алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Срокове за деклариране и плащане

• До 31-и декември на предходната календарна година - подаване на декларация за упражняване правото си на избор по чл. 259, ал. 1;
• До 31-и март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация и внасяне на дължимия данък за предходната календарна година.

Деклариране на данъка върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация на кораба:

Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по регистрация.

На основание чл. 259, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността. Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.

Декларациите се подават:

• в офиса на Националната агенция за приходите по регистрация или
• чрез лицензиран пощенски оператор.

Данъкът се внася:

• По банков път.

По сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.

Плащането може да стане от всяка банка с попълване на платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета. Обичайно банките удържат такса за преводите. Най-ниска е таксата в банката, в която е сметката на съответната териториална дирекция (офис) на НАП.

• Чрез интернет.

Плащането по интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет страниците на E-pay и на НАП. Повече за плащането на данъци и осигуровки по интернет с дебитна карта.
С пощенски запис за данъчно плащане.

В записа се вписват адресът и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.

Санкции

Съгласно чл. 261 ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение (§ 1, т. 44 от ДР) по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл. 261, ал. 2 от ЗКПО).

На основание чл. 277 от ЗКПО лицата, приложили реда на облагане с данък върху дейността от опериране на кораби, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно извършване на нарушение - в размер от 40 000 до 60 000 лв. Тези лица нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години (чл. 277, ал. 2 от ЗКПО).

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 259, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице (чл. 278, ал. 1 от ЗКПО).

Съгласно чл. 278, ал. 2 от ЗКПО установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.