Наследява ли се членство в ООД?

Наследниците на починал съдружник се явяват приобретатели на дяловете му, но не го заместват в членственото правоотношение автоматично. Наследява се имущественото право – дяловете от капитала, но не и правото на членство. Наследниците имат качеството на трети за дружеството лица и придобиването на членство в дружеството се подчинява на режима за приемане на нови съдружници.

Този въпрос е уреден в Търговския закон (ТЗ) наред с режима на правата и задълженията на съдружника, основанията за прекратяване на участието в дружеството (чл. 123 – 125 от ТЗ), дружествения дял (чл. 127, 129 от ТЗ) и компетентността на Общото събрание (чл. 137 от ТЗ).
Правото на членство в дружеството е различно от притежаването на дружествен дял; то включва повече права на съдружника, някои от които имат неимуществен характер – право на участие в управлението на дружеството, на информация за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и др. Приемането на нов съдружник е изключителна компетентност на Общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ). То се извършва с Решение на Общото събрание, което се взема с квалифицирано мнозинство – повече от ¾ от капитала на дружеството.

Участието на съдружника-наследодател в дружеството се прекратява поради смъртта му (чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ). Ако Общото събрание не даде съгласие за приемането на наследника като съдружник в дружеството, наследникът не придобива качеството „съдружник". В този случай на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените отношения между дружеството и наследниците на починалия съдружник се уреждат въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството (смъртта). Наследниците ще получат част от имуществото на дружеството съобразно дела (дяловете) на наследодателя в капитала на дружеството.

Ако Общото събрание приеме наследника за съдружник по реда на чл. 137 от ТЗ, по силата на Решението на Общото събрание възниква членството на наследника в дружеството. Ако наследниците са повече от един, те придобиват дружествения дял на своя наследодател в съсобственост. Разделянето на дружествения дял става със съгласието на съдружниците. Ако такова съгласие не се постигне, съсобствеността се запазва и наследниците упражняват правата си само съвместно,като определят лице, което ги представлява пред дружеството.

В повечето цитирани по-горе разпоредби на ТЗ се съдържа израза „освен ако е уговорено друго". Това означава, че тези норми са диспозитивни – те се прилагат, ако в Дружествения договор (Устава) на дружеството не се съдържат разпоредби, различни от законовите; ако Дружественият договор съдържа такива разпоредби, те имат предимство пред законовите.

Автор: правна кантора "Петкови"

Източник: www.schetovodstvo.com

Отчитане на наеми

Физическо лице предоставя помещение под наем на фирма за извършване на дейност. Сключен е договор за наем между двете страни,като в него са отразени: срока за отдаване на помещението, размера на наема, начална дата и срока за плащането му. Същественото в случая е, че в една от точките фигурира следното условие: Фирмата- наемател се задължава да извърши ремонти и реконструкции по сграда за сметка на наема, като ще удържа сумите до пълното им погасяване, без да се изисква изрично съгласие от наемодателя.

Прочетете още

Данъчно облагане на изплатен наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на ЕООД

Следва ли да удържа, декларира и внася данък от посочения наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на търговско дружество и е платец на доходи от наем, когато: ползва наетия имот само за жилищни нужди, и когато ползва наетия имот и за дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице. Становище на НАП от м.май 2017 г.: В чл. 44 от ЗДДФЛ се изисква авансовият данък за доходи от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Така механизмът за авансово облагане на тези доходи се доближава в максимална степен до възприетия за доходи от извънтрудови правоотношения. Когато платец на дохода /наемател/ е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък трябва да се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице – наемодателят ще има отново задължението да определя и внася авансовия си данък. В тази връзка определянето и

Прочетете още

Регистрация по ЗДДС

Регистрация по ЗДДС Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор . На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. Задължителна регистрация Задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от над 50 000 лв. (чл. 96, ал.1 от ЗДДС). Данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицет

Прочетете още

СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ И КОНСУЛТАЦИИ

Търсене в този блог