Пропускане към основното съдържание

Корпоративен данък

На облагане с корпоративен данък подлежи:
  • печалбата на местните юридически лица; 
  • печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

Кой плаща корпоративен данък?
  • Местните юридически лица – търговски дружества.
  • Местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
  • Местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
  • Чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
  • Чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.

Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в част пета от ЗКПО:
  • бюджетните предприятия;
  • организаторите на хазартни игри и
  • лицата, извършващи дейност от опериране на кораби.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.

Закони

Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

На основание чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката).

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

1. не са извършвали дейност през годината и

2. не са отчели приходи или разходи за годината, съгласно счетоводното законодателство.

Данъчна основа

Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Размер на данъка

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл. 20 от ЗКПО).

Санкции

Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този Закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл. 261, ал. 2 от ЗКПО).

На основание чл. 262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Според разпоредбата на чл. 263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

Съгласно чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателнитепостановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Отчитане на наеми

Физическо лице предоставя помещение под наем на фирма за извършване на дейност. Сключен е договор за наем между двете страни,като в него са отразени: срока за отдаване на помещението, размера на наема, начална дата и срока за плащането му. Същественото в случая е, че в една от точките фигурира следното условие: Фирмата- наемател се задължава да извърши ремонти и реконструкции по сграда за сметка на наема, като ще удържа сумите до пълното им погасяване, без да се изисква изрично съгласие от наемодателя.

Данъчно облагане на изплатен наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на ЕООД

Следва ли да удържа, декларира и внася данък от посочения наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на търговско дружество и е платец на доходи от наем, когато: ползва наетия имот само за жилищни нужди, и когато ползва наетия имот и за дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице. Становище на НАП от м.май 2017 г.: В чл. 44 от ЗДДФЛ се изисква авансовият данък за доходи от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Така механизмът за авансово облагане на тези доходи се доближава в максимална степен до възприетия за доходи от извънтрудови правоотношения. Когато платец на дохода /наемател/ е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък трябва да се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице – наемодателят ще има отново задължението да определя и внася авансовия си данък. В тази връзка определянето и

Регистрация по ЗДДС

Регистрация по ЗДДС Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор . На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги.  На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. Задължителна регистрация Задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от над 50 000 лв. (чл. 96, ал.1 от ЗДДС). Данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицет