Пропускане към основното съдържание

Корпоративен данък

На облагане с корпоративен данък подлежи:
  • печалбата на местните юридически лица; 
  • печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

Кой плаща корпоративен данък?
  • Местните юридически лица – търговски дружества.
  • Местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
  • Местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
  • Чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
  • Чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.

Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в част пета от ЗКПО:
  • бюджетните предприятия;
  • организаторите на хазартни игри и
  • лицата, извършващи дейност от опериране на кораби.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.

Закони

Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

На основание чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката).

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

1. не са извършвали дейност през годината и

2. не са отчели приходи или разходи за годината, съгласно счетоводното законодателство.

Данъчна основа

Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Размер на данъка

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл. 20 от ЗКПО).

Санкции

Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този Закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл. 261, ал. 2 от ЗКПО).

На основание чл. 262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Според разпоредбата на чл. 263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

Съгласно чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателнитепостановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МАЙЧИНСТВО НА БАЩАТА

Кодексът на труда дава възможност, отпускът за бременност, раждане и осиновяване на дете, да бъде ползван от бащата/осиновителя (по-надолу, посочван като бащата) на детето вместо от майката/осиновителката (по-надолу, посочвана като майката). Поставени са обаче условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може обезщетението, за бременност и раждане, да бъде изплащано на бащата. В тази статия ще се опитам да внеса яснота в процедурата по „прехвърляне‘‘ на майчинството от майката на бащата.

ПРОТОКОЛ за бракуване на дълготрайни материални (нематериални) активи

№ …………………………………………            Предприятие……………………………..... Дата …………………. Адрес  ……...………………………………………………………….. ПРОТОКОЛ за бракуване  на дълготрайни материални (нематериални) активи КОМИСИЯ в състав:  

Отчитане на наеми

Физическо лице предоставя помещение под наем на фирма за извършване на дейност. Сключен е договор за наем между двете страни,като в него са отразени: срока за отдаване на помещението, размера на наема, начална дата и срока за плащането му. Същественото в случая е, че в една от точките фигурира следното условие: Фирмата- наемател се задължава да извърши ремонти и реконструкции по сграда за сметка на наема, като ще удържа сумите до пълното им погасяване, без да се изисква изрично съгласие от наемодателя.