Пропускане към основното съдържание

Данъчно облагане на изплатен наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на ЕООД

Следва ли да удържа, декларира и внася данък от посочения наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на търговско дружество и е платец на доходи от наем, когато:

  • ползва наетия имот само за жилищни нужди, и
  • когато ползва наетия имот и за дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице.
Становище на НАП от м.май 2017 г.:

В чл. 44 от ЗДДФЛ се изисква авансовият данък за доходи от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Така механизмът за авансово облагане на тези доходи се доближава в максимална степен до възприетия за доходи от извънтрудови правоотношения. Когато платец на дохода /наемател/ е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък трябва да се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице – наемодателят ще има отново задължението да определя и внася авансовия си данък. В тази връзка определянето и удържането на авансовия данък от платеца на дохода – предприятие или самоосигуряващо се лице, следва да се извършва във всички случаи на изплащане на доходи от наем, без значение размер на дохода и начина на плащане на дохода.

Режимът за удържане и внасяне на авансов данък от платци на доходи от наем /наематели/, които са самоосигуряващи се лица, се отнася само за случаите, когато те изплащат доход от наем, в качеството си на такива. Тоест, ако самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, плаща доход по договор за наем с физическо лице за имот, който ползва за жилищни нужди, лицето не следва да прилага чл. 44, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ, независимо че има статут на самоосигуряващо се лице. Задължението за удържане и внасяне на авансов данък за дохода от наем ще е налице, когато лицето плаща наем за имот, използван при упражняването на свободната професия /офис и др.подобни/.

Следователно в случай, че наетият имот се ползва като жилище, въпросното самоосигуряващо се лице,съдружник в ЕООД, не следва да удържа авансов данък, тъй като няма регистрация в регистър „Булстат“ като лице, упражняващо свободна професия и този наем не е свързан с такава дейност.

При условие, че наетият имот се ползва за дейността на ЕООД, то следва наемните отношения да се договорят между наемодателя и дружеството, тъй като дейността се извършва чрез дружеството. В този случай, съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка ще се определя и данъкът ще се удържа от платеца на дохода /дружеството/ при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Източник: НАП/Въпроси и отговори

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МАЙЧИНСТВО НА БАЩАТА

Кодексът на труда дава възможност, отпускът за бременност, раждане и осиновяване на дете, да бъде ползван от бащата/осиновителя (по-надолу, посочван като бащата) на детето вместо от майката/осиновителката (по-надолу, посочвана като майката). Поставени са обаче условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може обезщетението, за бременност и раждане, да бъде изплащано на бащата. В тази статия ще се опитам да внеса яснота в процедурата по „прехвърляне‘‘ на майчинството от майката на бащата.

ПРОТОКОЛ за бракуване на дълготрайни материални (нематериални) активи

№ …………………………………………            Предприятие……………………………..... Дата …………………. Адрес  ……...………………………………………………………….. ПРОТОКОЛ за бракуване  на дълготрайни материални (нематериални) активи КОМИСИЯ в състав:  

Примерен правилник за документооборота

ПРАВИЛНИК ЗА ДОКУМЕНТООБОРОТА НА .............................. Вътрешните правила за документиране на стопанските операции в дружеството са разработени въз основа на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност, Правилника за прилагане ЗДДС и изискванията на Националните счетовдни стандарти. Те обхващат общите и специфични изисквания при документиране на стопанските операции, както и правила за съставяне, оформяне, движение и съхраняване на първичните и вторични счетоводни документи.