Пропускане към основното съдържание

Правила, които ограничават извършването на плащания в брой на суми над 10 000 лева или над левовата равностойност на тази сума в чужда валута.

Резултат с изображение за ограничение за плащания в брой

Правила, които ограничават извършването на плащания в брой на суми над 10 000 лева или над левовата равностойност на тази сума в чужда валута.

В ДВ бе обнародвана промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), която касае прага за плащания в брой. Според тази промяна максималната сума, която може да се плаща в брой вече е 10 000 лева,а не както до сега 15 000 лв. Промяната влиза в сила от 1 януари 2016 г. Целта на всичко това е постигане на ограничение за развитието на сивия сектор в икономиката на страната, като максимално се изкарат на светло реалните обороти от стопанска.


Ограничението за плащане в брой на суми над 10 000 лева се отнася единствено за извършване на плащания на територията на страната. Когато такива не се извършват на територията на страната, без значение на това кой ги извършва, то същите не попадат в териториалния обхват на закона.

Разпоредбите на закона се прилагат за плащания на територията на Република България, когато стойността е равна на или надвишава 10 000 лева, както и когато плащането е частично по сума от договор, чиято обща стойност е равна или надвишава прага от 1000 лв.

Пример:

Дружество, занимаващо се с търговия на едро има сключен договор на обща стойност 50 000 лв. с производител на стоки за една година. В договора е уговорено, че стоката ще се предоставя периодично в обхвата на една година и заплащането ще се извършва след предоставяне по отделно. В този случай всички суми трябва да се изплащат от търговеца по банков път или чрез внасяне в платежна сметка, защото общата сума на договора надвишава 10000 лв.

Когато сумата за разплащане под тази разпоредба е в чуждестранна валута, се взема предвид левовата й равностойност по курса на БНБ за деня.

Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица и между физически и юридически лица намиращи се на територията на Република България.

Ограничението за плащане в брой съгласно ЗОПБ не се прилага в случаите на:
теглене и внасяне на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
изплащане на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
замяна от банки на повредени български банкноти и монети;
теглене и внасяне на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
сделки с чуждестранна валута в наличност по занятие;
операции с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;

При неизпълнение на горната разпоредба физическите и юридически лица подлежат на санкции, които са в размер на 25% за физическите и 50% за юридическите лица от общия размер на направеното плащане. При повторно нарушение глобите са в двоен размер.

Ако имате съмнения относно плащания при извършване на определени сделки, може да се обърнете към специалист на http://account.ovo.bg/index/onlajn_konsultacii/0-187

Коментари

Популярни публикации от този блог

Отчитане на наеми

Физическо лице предоставя помещение под наем на фирма за извършване на дейност. Сключен е договор за наем между двете страни,като в него са отразени: срока за отдаване на помещението, размера на наема, начална дата и срока за плащането му. Същественото в случая е, че в една от точките фигурира следното условие: Фирмата- наемател се задължава да извърши ремонти и реконструкции по сграда за сметка на наема, като ще удържа сумите до пълното им погасяване, без да се изисква изрично съгласие от наемодателя.

Данъчно облагане на изплатен наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на ЕООД

Следва ли да удържа, декларира и внася данък от посочения наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на търговско дружество и е платец на доходи от наем, когато: ползва наетия имот само за жилищни нужди, и когато ползва наетия имот и за дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице. Становище на НАП от м.май 2017 г.: В чл. 44 от ЗДДФЛ се изисква авансовият данък за доходи от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Така механизмът за авансово облагане на тези доходи се доближава в максимална степен до възприетия за доходи от извънтрудови правоотношения. Когато платец на дохода /наемател/ е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък трябва да се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице – наемодателят ще има отново задължението да определя и внася авансовия си данък. В тази връзка определянето и

Третиране на скритото разпределение на печалбата по реда на ЗКПО и декларирането му в ГДД по чл. 92 от ЗКПО

Третиране на скритото разпределение на печалбата по реда на ЗКПО и декларирането му в ГДД по чл. 92 от ЗКПО Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант   Ако се проследи съдебната практика, свързана със Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), скритото разпределение на печалбата, заедно с разходите, несвързани с дейността и документално необоснованите разходи заема почетното първо място по съставени ревизионни актове и последвали съдебни дела.