Пропускане към основното съдържание

Авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност


Кои доходи са от друга стопанска дейност?

  • доходи от дейност като земеделски стопани;
  • доходи от горско, ловно, рибно стопанство;
  • авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството и техните автори;
  • възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
  • доходи от упражняванe на занаятчийска дейност, които не се облагат с патентен данък;
  • доходи от упражнявана свободна професия (например журналист);
  • доходи по извънтрудови правоотношения.

Кой определя авансовия данък върху доходите от стопанска дейност?

Платецът на дохода. Ако платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице (по смисъла на Кодекса за социално осигуряване), дължимият авансов данък се определя от платеца на дохода.

Физическото лице, придобило дохода. Ако платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължен да определи и внесе авансовия данък, е получателят на дохода.

Как се определя авансовия данък върху доходите от друга стопанска дейност?

На първо място от облагаемия доход се приспадат т. нар. нормативно признати разходи, които са в различен размер - от 25 до 60 на сто, в зависимост от вида на придобития доход. Така например за авторски и лицензионни възнаграждения, те са 40 на сто, но за доходи от свободна професия - 25 на сто. След това от така получения доход се приспадат и задължителните осигурителни вноски, които са удържани от платеца на дохода или внесени от самото лице, ако то е самоосигуряващото се. Върху тази разлика се дължи авансов данък в размер на 10%.

В случай, че получателя на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, дължи ли се данък?

Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева.

В какъв срок се внася авансовият данък за доходи от стопанска дейност?

Ако задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на платеца на дохода, то данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което данъкът е удържан, като за четвъртото тримесечие на годината не се удържа и не се внася авансово данък. По изключение данък за четвъртото тримесечие на годината може да бъде удържан от платеца, ако физическото лице писмено декларира, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.
Ако задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на получателя на дохода, то данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен доходът, като за четвъртото тримесечие на годината не се внася авансово данък.

Подава ли се декларация за дължимия/удържания авансовия данък и от кого?

Да, подава се декларация (по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО) за дължими данъци (образец 4001). Документът се представя в НАП в сроковете за внасяне на авансовия данък. Задължението за деклариране е на лицето, което трябва да определи и внесе данъка.

Какъв документ се издава от платеца на дохода за удържания авансов данък?

Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МАЙЧИНСТВО НА БАЩАТА

Кодексът на труда дава възможност, отпускът за бременност, раждане и осиновяване на дете, да бъде ползван от бащата/осиновителя (по-надолу, посочван като бащата) на детето вместо от майката/осиновителката (по-надолу, посочвана като майката). Поставени са обаче условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може обезщетението, за бременност и раждане, да бъде изплащано на бащата. В тази статия ще се опитам да внеса яснота в процедурата по „прехвърляне‘‘ на майчинството от майката на бащата.

Отчитане на наеми

Физическо лице предоставя помещение под наем на фирма за извършване на дейност. Сключен е договор за наем между двете страни,като в него са отразени: срока за отдаване на помещението, размера на наема, начална дата и срока за плащането му. Същественото в случая е, че в една от точките фигурира следното условие: Фирмата- наемател се задължава да извърши ремонти и реконструкции по сграда за сметка на наема, като ще удържа сумите до пълното им погасяване, без да се изисква изрично съгласие от наемодателя.

Данъчно облагане на изплатен наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на ЕООД

Следва ли да удържа, декларира и внася данък от посочения наем от самоосигуряващо се лице, което е собственик на търговско дружество и е платец на доходи от наем, когато: ползва наетия имот само за жилищни нужди, и когато ползва наетия имот и за дейността, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице. Становище на НАП от м.май 2017 г.: В чл. 44 от ЗДДФЛ се изисква авансовият данък за доходи от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Така механизмът за авансово облагане на тези доходи се доближава в максимална степен до възприетия за доходи от извънтрудови правоотношения. Когато платец на дохода /наемател/ е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък трябва да се определя и удържа от предприятието или самоосигуряващото се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице – наемодателят ще има отново задължението да определя и внася авансовия си данък. В тази връзка определянето и